Единствен вход - това означава Монемвасия. Цял един остров, зает от крепостни стени и укрепление на върха, с една единствена порта за достъп. Островът е с продълговата форма и високо плато, свързан с Пелопонес чрез мост, откъдето идва и приликата с Гибралтар. Веднъж като стъпите на него и минете през портата, ще се озовете в приказен средновековен свят с калдъръмени улици и каменни сгради. Кастро Монемвасия, както наричат крепостния град, се простира от върха на платото до морето, образувайки малки площадчета между къщите. Забравете за коли и се пригответе да видите единствено пешеходци и магарета, които пренасят багажа и прането на хотелите.
Крепостта и градът в нея са основани от византийците през 583 г. и в продължение на векове мястото е съществувало като богато и процъфтяващо пристанище. От 11 век нататък историята на Монемвасия минава през турбулентни периоди, в които са намесени пирати, венецианци, османци и други окупатори, докато не става част от Гърция през 19 век. Мостът, който свързва островчето със сушата, е построен по-късно, за да улесни достъпа на местни и туристи. Днес градът е истински музей на открито, с бутикови хотели, таверни, кафенета и няколко магазинчета. Всичко е добре поддържано в оригиналния облик и няма рушащи се или западнали сгради.
Главната улица след влизане през портата е комерсиалната, с малки сувенирни магазини и няколко таверни. Тя води до най-големия площад, със симпатична часовникова кула и църква. Но не прекарвайте цялото си време тук, би било жалко да пропуснете цялостната разходка из Монемвасия. Тръгнете нагоре и открийте Ано Поли, Горният Град, с панорамни гледки към морето и зигзагообразна пътека към върха на крепостта. Изгубете се из тесните алеи с окачени фенери и красиви цветя, толкова спокойни и тотално различни от шумния градски живот.
После слезте към морето и се разходете из Като Поли, Долния Град, където вълните се разбиват право в крепостните стени. Въпреки че няма плаж, поставените на места метални стълби позволяват да се влиза в морето при спокойно време, а гледката от Долния Град към върха на платото е не по-малко впечатляваща от обратната. По време на разходката изненадващото се озовавате на хотелски веранди, където гостите кротко четат книга или се наслаждават на чаша кафе, докато се взират в синьото море. Служители на хотелите изскачат от едва забележими странични врати и безшумно изчезват в съседните пресечки. Натоварени с багаж магарета внимателно пристъпят по калдъръма, а вие трябва леко да се отдръпнете и да направите път на тях и техния водач, защото уличките не са толкова широки.
Времето тук минава неусетно и внезапно осъзнавате, че сте прекарали повече от час в скитане из Монемвасия, колкото и малко и лесно за обикаляне да изглежда градчето. Сега е време да се възнаградите в някоя от таверните около площада или в традиционното кафене с открит покрив до портата. Ако обмисляте настаняване тук, ще имате възможност да спите в луксозни стаи, в които миналото е живо - всички хотели са запазили стилът на обзавеждане и атмосферата на отдавна отминало време. А вечерната разходка по осветени само от фенери улички е почти магическа. Не пропускайте Монемвасия по време на почивката си в Пелопонес, дори и за един ден - тя ще ви плени!
